За раждането:
-Раждането много рядко е някакъв ужасен филм. То не е нещо извънредно, страшно и непоносимо. Няма начин как да не разбереш кога ще раждаш. Раждането е най-естественото и важно нещо в природата. Раждането в повечето случаи е болезнено, но забравяш болката, минути след като видиш бебето си. Срещата с детето е един от най-красивите мигове в живота.
Естественото, вагинално раждане не е инквизиция, то е съвсем нормален начина да се срещнеш с рожбата си.
-Когато поради медицински причини вагинално раждане не може да има, секциото не трябва да се превръща в драма. Става бързо, безболезнено и доколкото съм чувала бебетата се раждат розови и неизмъчени. Възстановяването понякога е трудно, но почти винаги е факт.
За бебето в първите часове и дни:
-В повечето случаи срещата майка-бебе е любов от пръв поглед. Възможно е, обаче да не харесате бебето си. В първите часове от живота, някои бебета не покриват представите ни за съвършени малки създания-често ушичките им са прегънати, нослетата сплескани, кожата им червена или бледа. Някои бебоци са много малки и сбръчкани, други големи и подпухнали. Буквално след дни всички бебоци стават прекрасни малки сладури.
-Когато ви дадат рожбата в родилния дом, за да я накърмите е възможно да не знаете какво да я правите.Да ви е страх да я хванете, да не знаете как правилно да я сложите на гърда и т.н. Питайте за всичко акушерките, дори и да не са много любезни, питайте, питайте.
За бебето вкъщи:
-Многото баби могат да помогнат, но и да направят ситуацията непоносима. Ако не сте подготвена, може да намразите свекървата завинаги. На вашата майка ще простите след време.
Искайте от помагачите съвет и помощ, но не им позволявайте да изземат вашите функции. Те по-добре да се включат в домакинската работа, отколкото в отглеждането на детето.
Таткото в първите дни и през целия си живот ще бъде незаменима фигура за детето. Позволете му да почувства тази си мисия още в първите часове на бебока вкъщи. Сменяйте заедно памперси, къпете заедно, споделете чувствата си, емоциите от срещата с бебчо.
-След раждането често те болят ребрата, белега от епизотомията, от секциото. Може да ви е трудно да седите дори. Най-прекрасният помощник от моя гледна точка е сестра ти, ако имаш такава, или добра приятелка, която е минала по този път.
- Понякога коликите започват седмица след изписването от родилния дом. Коликите понякога са кошмар. За него обаче не е виновна нито една майка. Единственото, което трябва да направи е да се подготви с капки срещу колики и много търпение. Да гушка много бебчо и да живее с мисълта, че все някога минават. Защото наистина минават.
- Може да ви се струва, че детето прекалено много спи или обратното. Всичко е индивидуално, но ако имате възможност, винаги, когато детето спи, спете и вие, за да се възстановите.
- Трябва да направите всичко възможно да кърмите. Ценен помощник е подфорума за кърмене. Все пак, ако не успеете, не трябва да превръщате това в драмата на майчинството. Добрата майка не се измерва само и единствено с начина, по който храни детето си.
- Чак към 30-я -40-я ден след раждането майката и бебето започват да общуват някак по-пълноценно. Възможно е тогава да чуете първото гукане, да видите най-прекрасната и сладка усмивка на света. Възможно е другите хора да не разбират щастието ви, но то пък си е ваше и трябва да му се насладите пълноценно.
-Говорете много, много на бебока. Те разбират и отвръщат.
-Гушкайте си бебетата, имат нужда да ви усещат.
-Ако по това време педиатърката ви посъветва да захраните със сок, просто подминете съвета.
-Винаги, когато е възможно извеждайте бебетата на разходки, те се чувстват прекрасно, вие релаксирате и се възстановявате след раждането. Може да ускорявате ход с количката, например, помага за стягане и отслабване.
-На три месеца почти всички бебоци се усмихват, гукат и са много, ама много сладки. Тогава вече се заглеждат, посягат с ръчички да хващат предмети, задържат. В други теми мамите са писали за играчките над леглото и други принадлежности, които улесняват и забавляват и майката, и бебето.
Възможно е първите месеци на бебетата леко да подхърква нослето, посетете педиатър, но не изпадайте в паника, че нещо фатално е станало, при повечето бебета се случва
-бебетата хълцат и кихат. Няма нужда да броите по колко пъти, ако ви се стори ненормално много, посетете педиатър.
-Някои бебоци имат пъпки, така се изчистват, не е задължително да е признак на атопичен дерматит или нещо такова.
-Правете масажи на бебоците, много им е хубаво.
-От четири до шест месеца бебетата започват да стават индивидуалности. Тогава започваш да откриваш характера им. Някои бебета са по-бъбриви, други по-подвижни, някои нетърпеливи, други кротки. Някои бебета казват първите си срички, други мълчат и след годинка, две, че и три. Нищо не е ненормално, не сравнявайте бебето си с бебето на съседката. Всяко бебе е различно. Радвайте му се, обичайте го.
-След четири месеца вече, ако сте много нетърпелива като мен, може да захраните. Иначе изчакайте поне месец още.
Сигурно има още много, много неща. Ама за това се сетих. Дано и другите мами имат желание да споделят, за да подготвим бъдещите.